Как искам от СЪДБОВНОТО ни време

   поне минутка въздух да подишам...

   От пламъка – ИСКРИЦАТА да взема

   и към потомците ЗАВЕТА да опиша !

  Калпака на БЕНКОВСКИ да наложа,

  и сабя на РАКОВСКИ да размахам...

  БУНТОВНИКЪТ  да викне в мойта кожа

  като онез, що в кървите умряха !

  По Дунава с „РАДЕЦКИ”да заплувам –

  пред ТЕБ БЪЛГАРИЙО пак коленича...

  На ШИПКА СЪС ВЪЗТОРГА да будувам

  и в ДРЯНОВСКА ОБИТЕЛ да се вричам!

  В тефтерчето на ЛЕВСКИ да надникна –

  над изповед, с прозрение догонил...

   А срещу Парламента  се провикна –

  „ТОВА СА ИСКАНИТЕ ни ЗАКОНИ” !

  СТРАДАЛНИЦЕ – РОДИНО моя скъпа 

  разпъвана, но РЪСТ ВЪЗСТАНОВИЛА!   

  На ТВОЯТА ГЕРОИКА да стъпва

  ПОТОМСТВОТО, що ти си днес родила!