В очите ми на  ученик разсеян ,

едно момиче без покой наднича ...

За него  бях готов да побеснея

без да съзнавах, че съм го обичал !

На чина  двамата тогаз седяхме

с молив, тетрадки  и ръце несръчни

Любов не знаехме, но осъзнахме

един без друг, че ще ни бъде мъчно !

Понякога се чуквахме с краката,

или докосвахме с горещи длани ...

Учителката  пише на дъската,

а тъна аз в очите тъй мечтани !

Река  бе синеока туй момиче !

С косите му си мислено играех ...

Че писано ми било да обичам,

тогава още нищичко не знаех ...

А времето минаваше безследно

и синеоката ми свъси вежди !

Понякога ме ритваше победно,

без вече във очите да поглежда !

Как тръпнеше сърцето ми пленено -

да я прегърна, сладко да целуна ...

Като животно чувствах се ранено

и борещо се с яростна фъртуна !

Докато отведнъж, се всичко свърши

та  „мойта” синеока се разголи ...

Със друг видях я тялото да кърши –

в очите  той целуваше на воля !

Че любовта, така си отмъщава –

урокът още нося огорчено ...

На теб човече тя ВЕДНЪЖ се дава –

ПАЗИ Я,  като рожба въжделена !