Едно селце привлече ме  далечно –

то звучно се наричаше Обител ...

Аз хората обикнах му сърдечни –

обикна ме и всеки негов жител !

Така занизаха се дните наши –

не сещах морен този път далечен ...

Ни Тича придошла, не ме уплаши –

ни Врани кон, с теренът си пресечен !

От Чернокапци с песни ме плениха –

Рътлина със малини изненада ...

В Обител що пък танци се извиха

на фестивала местен за награда !

Трептяха в цвят овощните градини ,

в мерите хлопатари вред звъняха ...

От край Могилец, до сама Пластина

дървета в сочни плодове се смяха.

Зад тези дарове стояха хора

на дни съдбовни и безсънни нощи ...

Не знаеха те думата умора –

за сметка на това зовяха, още !

Но времето нещата преобърна –

Церовище е пак далечно вече ...

Как искам, бял Обител да те зърна –

дочуй ми вопъла с любов изречен !

Стоян  МИХАЙЛОВ

ТЪРГОВИЩЕ

Член на СНБП