Една забравена къщурка селска стене,

тя новия стопанин дълго чака...

„Ела приятелю, ела при мене –

страхувам се сама от студ и мрака!

Оградата ми виж сама си ляга –

вратата без ключалка си остана...

След кучето и котката избяга –

остана пътя, само аз да хвана.

Градинката ми пълна със иглика –

ще ти допаднат плодните дървета...

В пролуката им слънцето ми свети,

а в цветовете рой пчелици бликат!

Във дъното ще те посрещне круша,

като със шепа захар подсладена...

До нея бистър кладенец се гуши –

предлага ти водата си студена”.

Хортува си къщурката и плаче –

дано гласът и надалеч наднича...

Подмина я старик едва закрачил –

приседна изморен, да се препича!