Прозореца вторачено надничам

в етюда зимен, център да открия.

Актьорите пред мене, не отричам,

с огърлие играеха на шия!

Вън времето рисува си декора:

с ела кокетна, вятърът танцува...

А на вълни се втурнали в простора

снежинките, като в море лудуват!

С коричките ми влажни по перваза

врабец поразпердушен се гощава.

Съседна стряха за житейска база,

уюта му любезно обещава...

С чадърите си хората пъстреят

по улицата сменят колорита...

Деца прибягват, падат и се смеят –

дари ги белотата до насита!

А по стъклото ми художник таен,

в картини вае с бързи балеринки...

Понякога природата не знае,

че връхна фотографка е на снимки!

Далеч Балканът с бялата си дреха

оценка „браво” прати на етюда!

В сърцето съхраних и аз успеха

на действащите в таз вихрушка луда!

Стоян МИХАЙЛОВ

ТЪРГОВИЩЕ

12.12.2020