Спомни си как под старите липи

пронизваше ни блясъкът в очите!

По мен разстилаше ръцете ти,

а аз пилеех ти с ръце косите...

Листата песен пееха тогас,

която вятърът за миг бе съчинил.

Обичам те, повтарях тихо аз –

ти кротко ме дареше с поглед мил!

За миг луната блесваше в очи,

като че огън бе във тях посипан...

„И аз те любя, шепнеше ми ти

без да поискаш туй да те попитам!”

Звездици рой над нашите глави

преследваха си пътя неподвластен...

Нощта съгласие ни промълви,

за порива ни младолик и страстен!

До болка вплитахме така тела ,

сърцата лудо биеха и топло...

Пробягваха пред нас огледала,

като издайници на скрити вопли...

Дали ни Господ милваше благато,

дали защото беше звездопад,

с усмивка сипваше пред нас зората –

не сещахме и утринния хлад.

Изпращах те до портата, любима,

потапях се в бездънните очи...

За мен картината бе ти незрима,

безвластно времето да заличи!

Ти помниш ли? Било ли е, кажи!

Дали си споменът със нас играе?

Ела до мен, признай и не лъжи

при все, че срещу нас препуска краят!

Ти помниш ли, кажи, кажи, кажи !?

Стоян МИХАЙЛОВ

ТЪРГОВИЩЕ