ОТЛИТАЩО ЯТО

С лъчите на златиста есен

в простора ято се върти...

Събира то с прощална песен

побратимите в широти.

Че бяха дни незабравими

на китна пролет, летен зной...

Пилци отгледаха любими

изпълниха дълга си свой.

Гнезда си съградиха нови –

в труда делиха радостта!

За любовта, дори готови,

да срещат доблестно смъртта!

Върти се ятото, готово

на юг далеч да отлети –

за да се върне пак отново,

за звучни песни и мечти!