ИНДЖЕ

Българийо ти майчице страдална

и огън прекосила и вода...

Гордея се с борбата епохална,

ти водила за свойта свобода!

Дочувам още набези жестоки

на кърджалий със Индже отпред -

села бастисват, лудо без посоки,

във пепелища тлеещи навред!

Край Бакаджиците земята плаче -

поредно Урум Еникьой гори!

Кара Фиджи с Дели Кадира мрачни,

раята изтезават за пари!

Но ето, че сърцето проговори

и сепна то Инджето за греха -

в Чукурово кесия той разтвори,

та по жълтица сложи на леха...

Забрави походи за кръв, имане!

Ръката твърда вдигна и реши -

крило за слаби отсега да стане,

във сълзи сиромаси да теши!

Та се понесе името му в песен!

Ждребецът бял-арабски полетя,

но не срещу села сега понесен -

насилниците би по таз земя!

Вода, тогаз жерунска хубавица,

от седем кладенци далеч наля...

На връх Балкана, кацна като птица,

без страх по пътя за народа пя.

Как плачеше страната за юнака -

с камбанен звън го срещаше сега!

Лелееше, тъй нявга да дочака,

измъчената горда свобода!

Стоян МИХАЙЛОВ

ТЪРГОВИЩЕ