П Р А З Н И Ц И

ОТ ВИНО И ЛЮБОВ

Отрано днес е утрото звънливо,

че Трифон е Светията, сред нас...

От къща в къща радостта прелива

на Валентин със влюбения глас!

Изваждат от пещта засмяна пита –

кокошката в булгур отрано ври...

Вред бъклиците, с вино ненапито

ни се усмихват топло от зори!

Свещеникът повежда множеството

и тъпанът с гадулката са тук...

Сред лозовите пръчки тържеството

се вихри, сякаш на студа напук!

И лумват тъй желаните огнища –

моми с ергени вият си хора...

В сърцата – обич празникът отприща,

че пак ги Трифон с Валентин събра!

Повярвай в приказката, тъй безкрайна –

вникни сърце в Светия благослов!

В душите ни е скрита тази тайна –

да страдаме, като таим любов!

И казват все непитащо очите,

че любовта ще ни спаси от зло!

Целувайте, любете без насита –

светът е цял в любовно облекло!