се намира осеяната в легенди Марина пещера
МАРИНА ПЕЩЕРА
На пътя хванал вярната посока
човече, литнал ти за Варна
ей – Марината пещера висока,
усмивка праща лъчезарна!
В скалите вият се орли –
мъгли пробягват неспокойни...
Реката в близост ромоли,
огласяна от птици пойни...
Наблизо орехи трептят
и водопад им в тон припява...
Поспри, легенди чуй шептят
тук сипеите, горската тинтява...
Че хубавица била Мара,
та любил я левент юнак...
Но бей всевластник, за поквара
„ще бъдеш моя”, дал и знак!
Скръбта изгаряла сърцата,
заклети за един в смъртта!
Сам Бог дори от небесата,
затрогнат бил от участта!
Решил далеч да ги препрати -
там ОБИЧТА да ги крепи!
Гори им станали палати –
Балканът люлка с висоти!
В скалите младите се крили –
ЛЮБОВ крепила им духа!
А щом ги най- подир открили –
СМЪРТТА избрали пред греха!
В прегръдка двама полетели,
та пропастта осиротяла...
О ЧУДО, всички теб видели
в ЛЕГЕНДА преобвили цяла!
Тъй дали пример на тирана
за смелост БЪЛГАРСКА и чест!
Чуй – всичко туй реди Балканът
та с гордост ни изпълва днес!
.......................................................
А пещерата с името на Мара –
все препредава, таз легенда стара!